НАРЕДБА № 7 от 9.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор
Издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 66 от 25.07.2003 г., в сила от 25.07.2003 г., изм. и доп., бр. 87 от 3.10.2003 г., изм., бр. 6 от 19.01.2007 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. бр.1 2009 ДВ 2009
Сборник закони - АПИС, кн. 11/2003 г., стр. 520
Библиотека закони - АПИС, т. 6, р. 1, № 50а
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С тази наредба се определят редът за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор и за провеждане на конкурс, условията за организирането и контролът върху осъществяваната дейност като оператор, както и условията и редът за отпечатване на ваучери за храна, номиналната стойност на издаваните ваучери за съответната година и разпределението им между операторите.
Чл. 2. (1) Чрез ваучерите за храна работодателите предоставят на лица, работещи по трудови правоотношения и по договори за управление, наричани по-нататък "ползватели", средства за храна отделно от възнаграждението им.
(2) Предоставяните ваучери за храна са средство за замяна, посредством което ползвателите получават храна и хранителни продукти срещу номиналната стойност на ваучерите в ресторанти, заведения за бързи обслужване, както и в обекти за търговия с храни, включително магазини за хранителни стоки, супермаркети, хипермаркети и др., осъществяващи дейност в съответствие с изискванията на Закона за храните.
Чл. 3. (1) Ваучери за храна се отпечатват само от лица, получили разрешение от министъра на финансите да осъществяват дейност като оператор, и се приемат като средство за замяна само в обекти по чл. 2, ал. 2 на доставчици, които са сключили договор за обслужване с оператор.
(2) Ваучери за храна не могат да бъдат ползвани:
1. като разплащателно средство за покупката на вино, спиртни напитки, пиво, тютюневи изделия (цигари, пури, пурети, тютюн за лули, тютюн за дъвчене, тютюн за смъркане и др.);
2. за замяната им срещу пари.
Глава втора
РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЙНОСТ КАТО ОПЕРАТОР
Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) Кандидат за извършване на дейност като оператор може да бъде само лице, което:
1. има внесен основен (регистриран) капитал не по-малко от 2 млн. лв. към момента на подаване на документите за издаване на разрешение;
2. е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност;
3. не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;
4. няма подлужащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на документите за разрешение;
5. се представлява от лица, които:
а) не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани;
б) не са били членове на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори.
Чл. 5. (1) (Предишен текст на чл. 5 - ДВ, бр. 87 от 2003 г.) Разрешенията за извършване на дейност като оператор са безсрочни и се издават веднъж годишно от министъра на финансите въз основа на конкурс.
(2) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2003 г.) Със заповед министърът на финансите обявява конкурса, като определя неговия предмет, условия, крайния срок и мястото за подаване на документите. Заповедта се публикува в два централни всекидневника най-малко 30 дни преди крайния срок за подаване на документите.
Чл. 6. (1) Конкурсът по чл. 5 се организира и провежда всяка година през август за съответната следваща година от комисия, в която участват:
1. трима представители на Министерството на труда и социалната политика;
2. трима представители на Министерството на финансите;
3. по един представител от национално представените организации на работниците и служителите;
4. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2003 г.) двама представители, определени от национално представените организации на работодателите.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2003 г.) Представителите по ал. 1, т. 4 се определят с писмено споразумение между заинтересуваните организации.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2003 г.) Ако в 14-дневен срок от получаване на поканата за определяне на участници в комисията организациите по ал. 1, т. 4 не определят свои представители, те губят правото си на участие в комисията и тяхното представителство се разпределя между организациите по ал. 1, т. 1 и 2.
Чл. 7. (1) Председателят, членовете и секретарят на комисията за провеждане на конкурсите се определят със заповед от министъра на финансите. Административното и организационно-техническото обслужване на комисията се осигуряват от Министерството на финансите.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 87 от 2003 г.).
(3) Комисията се свиква на заседание от нейния председател въз основа на обявения конкурс.
(4) Заседанията на комисията са редовни, когато присъстват най-малко две трети от членовете й.
(5) Решенията се приемат с консенсус.
(6) За заседанията и взетите решения се съставя протокол, който се подписва от членовете на комисията. Когато протоколът е подписан с особено мнение, то се мотивира и прилага към него.
(7) Членовете на комисията и другите длъжностни лица, които имат достъп до информация, която представлява търговска тайна, са длъжни да я опазват като служебна тайна.
Чл. 8. (1) За участие в конкурса кандидатите подават заявление, към което се прилагат:
1. (ОТМЕНЕНА) препис от съдебно решение от съответния окръжен съд по регистрация на кандидата;
2. удостоверение за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност;
3. актуално удостоверение за вписване в търговския регистър, издадено не по-рано от два месеца преди датата на подаване на заявлението за участие в конкурса;
4. декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност и ликвидация;
5. удостоверения за наличие или липса на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на документите за разрешение;
6. (ОТМЕНЕНА)декларации за обстоятелствата по чл. 4, т. 5 ;
7. свидетелство за съдимост за лицата по чл. 4, т. 5 , а ако лицата не са български граждани - декларация за обстоятелствата по чл. 4, т. 5, буква "а" ;
8. декларация за обстоятелствата по чл. 4, т.5, буква "б" ;
9. образец на ваучер за храна с най-малко 5 способа за защита.
(2) Освен документите по ал. 1 кандидатите могат да представят на комисията и документи, които удостоверяват международния им опит:
1. данни за практически опит и традиции в областта на ваучерната система;
2. образци на ваучери за храна, използвани в международната дейност на кандидата в различни страни;
3. референции от органа, издал разрешението за дейност като оператор в съответната държава, както и референции от чуждестранни партньори във връзка с осъществявана международна дейност в тази област;
4. други документи.
(3) Заявленията с приложените към тях документи се подават в Министерството на финансите в запечатан плик, върху който се отбелязват предметът на конкурса и пълното наименование и адресът на заявителя.
Чл. 9. (1) Заявленията се разглеждат от комисията в 30-дневен срок от изтичане на срока за подаването им.
(2) Не се разглеждат заявления, които:
1. са подадени след определения срок;
2. не съдържат някой от необходимите документи по чл. 8, ал. 1 .
(3) Комисията разглежда заявленията, отговарящи на изискванията, оценява ги съобразно предмета, условията и критериите на конкурса и при съобразяване с опита на кандидата изготвя мотивирано предложение до министъра на финансите.
(4) Въз основа на предложението по ал. 3 министърът на финансите със заповед издава разрешение за извършване на дейност като оператор.
Глава трета
ОТКАЗ ЗА ИЗДАВАНЕ РАЗРЕШЕНИЕ. ОТНЕМАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ
Чл. 10. (1) По предложение на комисията министърът на финансите отказва издаването на разрешение за извършване дейност като оператор на кандидат:
1. който не отговаря на някое от изискванията по чл. 4 ;
2. който е представил неверни данни или информация в документите, представени на комисията, или в рамките на процедурата по издаване на разрешение;
3. чийто образец на ваучер не разполага с надеждни способи за защита.
(2) Отказът за издаване на разрешение се извършва с мотивирана писмена заповед на министъра на финансите, която се съобщава на заинтересуваните лица и може да бъде обжалвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 11. (1) Издадено разрешение се отнема, когато:
1. операторът престане да осъществява дейност;
2. операторът престане да отговаря на някое от изискванията по чл. 209, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
3. (в сила от 01.01.2010) операторът не е осъществявал дейност през предходните две години, за които е участвал в разпределението на номиналната стойност на ваучерите по реда на чл.12;
4. (в сила от 01.01.2010) операторът е издал ваучери за храна над разпределената му номинална стойност за съответната година
(2) Министърът на финансите отнема разрешението с мотивирана писмена заповед, която се съобщава на заинтересуваните лица и може да бъде обжалвана по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(3) Заповедта по ал. 2 се публикува на Интернет страниците на Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика.
(4) (в сила от 01.01.2010) Оператор, на когото е отнето разрешението на основание ал. 1, т. 2, 3, 4, няма право да кандидатства за ново разрешение в срок 10 (3) години след датата на заповедта по ал. 2.
(5) Оператор по ал. 4 се задължава в 30-дневен срок от отнемане на разрешението да възстанови и/или изплати размера на номиналната стойност на издадените от него ваучери, предявен от работодателите и доставчиците.
Глава четвърта
НОМИНАЛНА СТОЙНОСТ НА ИЗДАВАНИТЕ ВАУЧЕРИ И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО ИМ МЕЖДУ ОПЕРАТОРИТЕ. ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ВАУЧЕРИ ЗА ХРАНА
Чл. 12. (1) Министърът на финансите със заповед определя номиналната стойност на издаваните ваучери за всяка календарна година, която се разпределя пропорционално между лицата, получили разрешение за извършване на дейност като оператор.
(2) (ОТМЕНЕНА) Разпределената по ал. 1 номинална стойност за всеки оператор се добавя към полагащата му се номинална стойност от предходната календарна година.
(3) Определената по ал.1 номиналната стойност на оператор, чието разрешение е отнето по реда на чл. 11 , се разпределя поравно между останалите оператори, за което същите писмено се уведомяват.
Чл. 13. (1) Работодателите договарят отпечатването и предоставянето на ваучери за храна чрез подписването на договор с оператор, който е получил разрешение от министъра на финансите по чл. 9, ал. 4 .
(2) Ваучерите за храна се предоставят на работодателите от операторите след заплащане на номиналната стойност и възнаграждението по отпечатване на ваучерите за храна. При частично или неизвършено плащане доставката на заявените и отпечатани ваучери за храна се задържа до пълното уреждане на паричните задължения на работодателя.
(3) Номиналната стойност по ал. 2 се превежда по специални банкови сметки, открити от операторите, наречени "ваучери за храна".
(4) Операторите са длъжни в срок до 5 работни дни от датата на плащането по ал. 2 да предоставят ваучерите на работодателя.
(5) На работодателите и ползвателите се предоставят и списъци с търговските обекти, които приемат отпечатаните от съответния оператор ваучери за храна.
Чл. 14. (1) Ваучери за храна се предоставят при условия, уговорени между работодателя и представителя/ите на работниците и служителите и/или на представителя/ите на национално представените синдикални организации в предприятието.
(2) Ползвателите, които са получили ваучери за храна, отпечатани от един оператор, могат да ползват тези ваучери само в търговски обект на доставчик, с който съответният оператор е сключил договор за обслужване.
(3) Когато сумата на закупените храни или хранителни стоки е по-ниска от номиналната стойност на ваучера, ползвателят няма право да получи остатъка до номиналната стойност на предоставения ваучер.
(4) Всеки ползвател, който е получил ваучери за храна, е длъжен да върне на работодателя неизползваните ваучери за храна при прекратяване на трудовото правоотношение или договора за управление.
Глава пета
ПРИЕМАНЕ НА ВАУЧЕРИ ЗА ХРАНА В ТЪРГОВСКИ ОБЕКТИ
Чл. 15. (1) Операторите сключват договори за обслужване на ползватели само с доставчици, които:
1. са регистрирани като търговци и извършват стопанска дейност чрез търговски обекти по чл. 2, ал. 2 ;
2. са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност;
3. нямат подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски към момента на на сключване на договора;
4. спазват изискванията за безопасни и здравословни условия на труд;
5. са наели всички свои работници и служители по трудово правоотношение и/или по договори за управление.
(2) Обстоятелствата по ал. 1, т. 1, 4 и 5 се удостоверяват пред оператора с декларация, а по ал. 1, т. 2 и 3 с документ, издаден от съответния компетентен орган.
(3) В договора за обслужване страните определят условията и сроковете за приемане на ваучерите за храна и изплащане на номиналната стойност на ваучерите от страна на оператора, както и размера на възнаграждението на оператора за предоставените услуги по осребряване на ваучерите за храна.
(4) Операторът е длъжен да изплати номиналната стойност на ваучерите за храна в срок до 20 работни дни от предоставянето на ваучерите за осребряване от доставчика, с който е сключил договор за обслужване на ползватели.
Чл. 16. Доставчиците, които са сключили договор за обслужване на ползватели с оператор, са длъжни да прилагат изискванията и ограниченията, предвидени в тази наредба и в договора с оператора, при приемане на отпечатаните от оператора ваучери за храна, включително да:
1. не връщат остатък до номиналната стойност на предоставения ваучер;
2. не продават вино, спиртни напитки, пиво или тютюневи изделия срещу ваучери за храна;
3. попълват на гърба на всеки използван от ползвател ваучер за храна датата, на която е ползван, и да поставят печата на съответния доставчик;
4. продават храни и хранителни стоки по цени, обявени в съответния търговски обект, без да включват надценка или да коригират цените с размера на възнаграждението, дължимо на оператора;
5. изпълняват всички други свои задължения, произтичащи от закона, тази наредба или договора за обслужване, сключен с оператор.
Глава шеста
КОНТРОЛ ВЪРХУ ДЕЙНОСТТА НА ОПЕРАТОРИТЕ
Чл. 17. (1) Операторите извършват своята дейност в съответствие с изискванията на закона, тази наредба и разрешението за извършване дейност като оператори, издадено от министъра на финансите.
(2) Операторите водят отчетност на броя и серийните номера на отпечатаните от тях ваучери за храна.
(3) Операторите са длъжни да осребряват всички издадени от тях ваучери, които са пуснати в обращение и са валидни към датата на приемането им.
(4) Не може да се осребряват ваучери, отпечатани от други оператори, ваучери с нарушена цялост или ваучери, за които не може да се докаже тяхната автентичност.
Чл. 18. (1) Всички плащания между оператори и работодатели и между оператори и доставчици се извършват по банков път.
(2) Операторите могат да използват средствата, платени от работодатели за получени ваучери за храна, само за:
1. разплащане с доставчици, сключили договор за обслужване на ползватели; или
2. възстановяване на работодателя на суми на неизползваните ваучери за храна до размера на номиналната им стойност.
(3) Салдото по сметките "ваучери за храна" на операторите е равно на номиналната стойност на пуснатите от тях в обращение ваучери за храна.
Чл. 19. (1) Операторите издават документи за предоставените ваучери, в които задължително се вписват серийните номера, единичните номинални стойности и общата номинална стойност на предоставените ваучери.
(2) В срок до 14 дни от изтичането на всеки календарен месец операторите представят в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по чл.8 от Данъчно-осигурителния кодекс справки за предоставените и изплатени (осребрени) ваучери за предходния месец съгласно приложението.
Чл. 20. (1) Операторите предприемат всички необходими мерки за сигурност във връзка с пускането в обращение, ползването и осребряването на ваучерите за храна.
(2) При кражба или при унищожаване на ваучерите в резултат на непреодолима сила операторите незабавно уведомяват доставчиците, работодателите и органите на Националната агенция за приходите.
Чл. 21. (1) Контролът върху дейността на операторите се осъществява от органите на Националната агенция за приходите и контролните органи на Националния осигурителен институт.
(2) Когато съответният компетентен орган установи, че не са налице изискванията по чл. 4, т. 2 - 5 или установи нарушения по тази наредба, уведомява незабавно за това министъра на финансите.
(3) Министърът на финансите може да изисква от оператора удостоверяването на изискванията по чл. 4, т. 2 - 5 .
Глава седма
РЕД И УСЛОВИЯ ЗА ОТПЕЧАТВАНЕ НА ВАУЧЕРИ ЗА ХРАНА
Чл. 22. (1) Ваучерите за храна се отпечатват от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите по реда на чл. 9, ал. 4 .
(2) Всеки ваучер за храна има серия и номер, които позволяват неговото индивидуализиране и проследяване. Ваучерът за храна задължително съдържа:
1. фирма, седалище и адрес на управление на оператора, единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписвания, съответно единния идентификационен код по БУЛСТАТ;
2. фирма, единния идентификационен код, определен от Агенцията по вписвания, съответно единния идентификационен код по БУЛСТАТ на работодателя;
3. номинална стойност на ваучера за храна (изразена цифром и словом);
4. срок на валидност на ваучера за храна;
5. изрична забрана за покупка на вино, спиртни напитки, пиво и тютюневи изделия чрез ваучери за храна;
6. изрична забрана за връщане на остатък до номиналната стойност на предоставения ваучер;
7. най-малко пет способа за защита;
8. място за поставяне на дата и печат на доставчика.
Чл. 23. (1) Ваучерите за храна могат да се ползват в търговски обекти по чл. 2, ал. 2 само в рамките на срока им на валидност. След изтичане на този срок те се считат обезсилени и не могат да служат като разплащателно средство.
(2) Срокът на валидност на ваучера не може да бъде по-дълъг от 12 календарни месеца.
(3) В 30-дневен срок от изтичането на срока на валидност на ваучерите работодателите могат да поискат от оператор замяна на неизползваните ваучери с нови ваучери до размера на номиналната им стойност.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Ваучери за храна" са вид книжа за замяна, предоставени чрез работодателя на ползватели, които се използват като разплащателно средство в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни съгласно сключен договор за обслужване с оператор.
2. "Оператор" е лице, получило разрешение от министъра на финансите, което се занимава с дейностите по отпечатването, организирането, контрола и разплащането във връзка с ваучерите за храна по ред, определен с тази наредба.
3. "Доставчик" е лице, осъществяващо дейност от обекти по чл. 2, ал. 2 и сключило договор за обслужване на ползватели с оператор.
4. "Търговски обекти" са ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни по Закона за храните.
5. "Храна" е всяко вещество или продукт, предназначен или може да бъде използван за консумация от човека, независимо дали е преработен, частично преработен или непреработен по смисъла на чл. 2 от Закона за храните.
6. "Хранителни продукти" са всички хранителни суровини, полуфабрикати, готови продукти и ястия, напитки, подправки, вкусови вещества, добавки, спомагателни материали и др., консумирани от човека за посрещане на неговите енергийни и хранителни потребности за живот и растеж.
7. „Ресторанти” са класически ресторанти, специализирани ресторанти (брасери, барбукю, грил), ресторанти с българска кухня, ресторанти с чуждестранна кухня и атракционно-тематични ресторанти (шатра, колиба, фрегата, воденица, пикник, механа, битова къща, ханче, странноприемница и други)
8. „Заведение за бързо обслужване” са снекбар, бистро, фаст фууд, пицария, заведения за топли закуски и други подобни.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. (Отм. - ДВ, бр. 87 от 2003 г.).
§ 3. (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2007 г.) Тази наредба се издава на основание чл. 209, ал. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
§ 4. Тази наредба влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".
§ 14. Оператори на ваучери за храна, които до влизането на тази наредба не са осъществявали дейност в продължение на две поредни години, не участват в разпределянето на номиналната стойност на ваучерите за 2009г. Тези оператори могат да издават ваучери през 2009г. до размера на натрупаната от тях номинална стойност до края на 2008г.
§ 15. Тази наредба влиза в сила от датата на обнародване на наредбата в „Държавен вестник”, с изключение на параграф 5 (от промените), т.1, буква „в” и т.3, които влизат в сила от 1 януари 2010г.
ЗАКОН ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ
Обн. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.110 от 21 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.106 от 12 Декември 2008г.
Чл. 204. С данък върху разходите се облагат следните документално обосновани разходи:
1. представителните разходи, свързани с дейността;
2. социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица); социалните разходи, предоставени в натура включват и:
а) (изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) разходите за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот";
б) разходите за ваучери за храна;
3. разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност.
Чл. 209. (1) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, буква "б" в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:
1. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;
2. данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите;
3. ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс;
4. сумите по предоставените ваучери, изплатени от данъчно задълженото лице на оператора, могат да се използват само за разплащане по банков път с лицата, сключили договор за обслужване с оператора, или за възстановяване на данъчно задълженото лице до размера на номиналната стойност на ваучерите, в случаите, когато същите не са използвани;
5. лицата, с които операторът е сключил договор за обслужване на наетите лица, са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност.
(2) Право да осъществява дейност като оператор има лице, получило разрешение от министъра на финансите, което:
1. има внесен основен (регистриран) капитал не по-малко от 2 млн. лв. към момента на подаване на документите за издаване на разрешение;
2. е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност;
3. не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;
4. няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на документите за разрешение;
5. се представлява от лица, които:
а) не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани;
б) не са били членове на управителен или контролен орган на дружество, прекратено с обявяване в несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Разрешението се издава от министъра на финансите въз основа на конкурс и се отнема, когато операторът:
1. престане да отговаря на някои от изискванията по ал. 2;
2. престане да осъществява дейност;
3. (В сила от 01.01.2010 г.) не е осъществявал дейност през предходните две години, за които е участвал в разпределението на номиналната стойност на ваучерите;
4. (В сила от 01.01.2010 г.) е издал ваучери за храна над разпределената му номинална стойност за съответната година.
(4) Издаването, отказът за издаване на разрешение или отнемането на издаденото разрешение се извършва с писмена заповед на министъра на финансите.
(5) Отказът за издаване на разрешение и отнемането му може да се оспорват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) Редът за провеждане на конкурса, за издаване и отнемане на разрешението, условията и редът за отпечатване на ваучери, броят на издаваните ваучери, условията за организирането и контролът върху осъществяването на дейност като оператор се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите.
Освобождаване от облагане на социалните разходи за транспорт на работници и служители и лицата, наети по договор за управление и контрол
ЗАКОН ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА
В сила от 01.01.2007 г.
Обн. ДВ. бр.95 от 24 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.52 от 29 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.28 от 14 Март 2008г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.106 от 12 Декември 2008г.
Облагаем доход
Чл. 24. (1) Облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2.
(2) В облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват:
1. стойността на:
а) безплатната храна и/или добавки към нея, предоставени в натура по чл. 285 от Кодекса на труда;
б) безплатната предпазна храна и противоотровите, предоставени в натура по реда на други закони;
в) безплатната храна, предоставена в натура на: членовете на корабните екипажи - за дните в експлоатация, риболовците - за дните на улов, а на водолазите - и за дните при спускане под вода, на дежурния персонал, изпълняващ 12-часови дежурства в лечебните заведения, на операционните екипи, екипите за спешна медицинска помощ и на екипите по кръвонабиране;
г) (доп. - ДВ, бр. 28 от 2008 г.) безплатната храна, предоставена в натура на военнослужещите съгласно чл. 234, ал. 3 и 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и на служителите съгласно чл. 74, ал. 2, т. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност";
д) (доп. - ДВ, бр. 28 от 2008 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) порционните пари, изплатени на основание на Закона за гражданското въздухоплаване, Закона за изпълнение на наказанията, Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", и на сумите по чл. 204, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи и по чл. 234, ал. 2 и чл. 275, ал. 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;
е) ваучерите за храна, получени в размера и по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане;
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 260 на МС от 25.09.2006 г. за изменение и допълнение на Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане, приета с Постановление № 263 на Министерския съвет от 1999 г. (обн., ДВ, бр. 6 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 83 от 2000 г., бр. 36 от 2001 г., бр. 19 от 2002 г., бр. 10 от 2003 г., бр. 21 от 2004 г. и бр. 1 от 2006 г.)
Обн., ДВ, бр. 81 от 6.10.2006 г., в сила от 6.10.2006 г.
§ 1. В чл. 1, ал. 7 се правят следните изменения:
1. Точка 2 се изменя така:
"2. стойността на безплатната храна и/или добавките към храната, предоставени в натура по реда на чл. 285 от Кодекса на труда на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда;".
2. В т. 8 накрая се добавя "и чл. 112, ал. 2, т. 3 от Правилника за кадрова военна служба, приет с Постановление № 277 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 2 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 61 от 2002 г., бр. 33 от 2003 г., бр. 37 от 2004 г., бр. 40 от 2005 г. и бр. 40 от 2006 г.);".
3. (В сила от 1.05.2006 г.) Точка 9 се изменя така:
"9. обезщетенията по чл. 204, ал. 4, чл. 212, ал. 4, чл. 247, 252, 254 и 255 и сумите по чл. 203, ал. 5, чл. 204, ал. 1, 2, 3 и 5, чл. 208, ал. 1, чл. 210, чл. 212, ал. 5, чл. 214, чл. 215, ал. 2, чл. 216 и чл. 252, ал. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи."
§ 2. (В сила от 1.01.2007 г.) В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
"(3) Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл. 36а от Закона за корпоративното подоходно облагане."
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 3. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на § 1, т. 3, който влиза в сила от 1 май 2006 г., и на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.
УКАЗАНИЕ № УК-3 от 21.03.2005 г. относно счетоводното отчитане, представяне и данъчно третиране на механизма на предоставяне на ваучерите за храна
Настоящото указание се разработва предвид задълженията на министъра на финансите, определени по реда на чл. 232, ал. 2, т. 2 от Данъчния процесуален кодекс, чл. 56, ал. 1 и във връзка с чл. 22а, ал. 7 от Закона за счетоводството, да изготвя общи становища и указания за единното прилагане на данъчното законодателство, които са задължителни за органите в структурите на Министерството на финансите и да дава разяснения по прилагането на националните счетоводни стандарти.
Целта на указанието е да поясни методиката за счетоводно отчитане и данъчното третиране на механизма на предоставяне само на ваучерите за храна, наричани по-нататък в това указание ваучерите, съобразно действащата нормативна уредба в зависимост от вида на лицата, участващи в процеса на тяхното предлагане (създаване, разпространение, предоставяне и ползване). В този смисъл видът на участниците във ваучерната верига е определен, а именно: оператори, работодатели, работници (ползватели) и доставчици (търговци). Данъчното третиране по отношение на анализирания механизъм е свързано с прилагането на нормативната уредба, регламентирана в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ), Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № 4 на министъра на финансите от 16.02.1999 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти.
Механизмът на действие на ваучерната верига нормативно се регламентира с Наредба № 7 от 9.07.2003 г. (ДВ, бр. 66 от 25.07.2003 г., изм. и доп., бр. 87 от 3.10.2003 г.) за условията и реда за издаване, отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяването на дейност като оператор (Наредбата). Съгласно т. 49 от допълнителните разпоредби на ЗКПО "ваучерите за храна" са вид книжа за замяна, предоставени чрез работодателя на работниците и служителите, включително и тези по договори за управление, които се използват като разплащателно средство в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни, съгласно сключен договор за обслужване с оператор.
На тази база и съобразно вида на лицата, участващи във ваучерната верига, са налице определени възможности за счетоводно представяне и данъчно третиране, систематизирани в разгледаните по-долу направления:
I. Счетоводно отчитане, представяне и данъчно третиране на сделките с ваучери за храна при операторите
1. Счетоводно отчитане и представяне
Предвид по-достъпното представяне на методиката за счетоводното отчитане на сделките с ваучери при операторите и от гледна точка на последователността на процеса на счетоводното им представяне, условно се обособяват следните етапи:
- Първи етап: Паричен превод в размер на номиналната стойност на договорените ваучери
Възможностите, които има операторът по повод на разпореждането със средствата, платени от работодателите, са ограничени и се свеждат до нормативно регламентираните в чл. 18, ал. 2 от Наредбата. Очакваната изгода за оператора е пряко свързана с така предоставените права на разпореждане и намира израз в договореното му възнаграждение. Счита се, че получените парични средства от работодателите в размер на номиналната стойност на договорените (предоставените) ваучери се представя в счетоводните книги на операторите като актив (паричен ресурс). С оглед спазване на изискванията на т. 2 от Национален счетоводен стандарт (НСС) 18 Приходи, набраните средства по повод предоставянето на ваучерите на работодателите не следва да се отчитат като приход, а като движение на парични средства, отделно от другите парични средства на оператора, което не намира отражение в неговия отчет за приходите и разходите (отчет за доходите). В счетоводен аспект за оператора възниква увеличение на паричните средства по обособените за целта индивидуални синтетични или аналитични счетоводни сметки (примерна сметка "Парични средства ваучери за храна") и увеличение на задълженията към работодателите във връзка с предоставянето на ваучерите. Документирането на тази стопанска операция е свързано с наличието на платежни документи, удостоверяващи извършеното заплащане.
- Втори етап: Начисляване на договореното възнаграждение с работодателя, респ. търговеца
По повод на заплатените ваучери за храна между оператора и работодателя възникват взаимоотношения, изразяващи се в задължението на работодателя да заплати на оператора договорено възнаграждение (комисиона) за предоставената услуга по повод отпечатването им, преди да бъде осъществено тяхното ефективно предоставяне. На тази база и в съответствие с т. 2 от НСС 18 Приходи начисленото в тези случаи възнаграждение на операторите води до увеличение на потока от икономически изгоди през периода, предвид на което същото в счетоводен аспект представлява текущ приход от дейността на предприятията - оператори. Документирането на договореното възнаграждение за оператора се осъществява чрез издаването на първичен счетоводен документ по реда на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч). Аналогичен подход се следва и по повод на комисиона между оператора и търговеца за предоставената услуга по осребряване на отчетените ваучери.
- Трети етап: Ефективно предоставяне на ваучерите под формата на книжа
На този етап за оператора е налице задължение да води информация за броя и серийните номера на отпечатаните от него ваучери предвид разпоредбите на чл. 17, 18 и 19 от Наредбата. В счетоводен аспект възникналото (в първия етап) задължение за предоставяне на ваучери е възможно да се трансформира в задължение по предоставени ваучери.
Документирането на стопанската операция по предоставянето на ваучерите от операторите се обвързва с издаването на първичен счетоводен документ по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗСч към момента на предоставянето им по тяхната номинална стойност. Счита се за допустимо да бъде издаден от операторите един от следните примерни документи: справка, опис, протокол или други, съпътстващи предоставянето на ваучерите на работодателите.
- Четвърти етап: Отчитане на ваучерите, предоставени за осребряване от търговците
Към момента на предоставяне на ползваните ваучери за осребряване от съответния доставчик на оператора за последния възниква необходимостта в счетоводен аспект да трансформира съществуващото задължение към работодателите по предоставените ваучери (трети етап, респ. първия етап) в задължение към търговците.
Срокът за съхранение на отчетените и осребрени ваучери е по реда, предвиден в чл. 42, ал. 1, т. З от ЗСч.
- Пети етап: Заплащане на търговците на номиналната стойност на отчетените ваучери
За счетоводното представяне на стопанските операции, възникващи на този етап, следва да се отрази: намаление на задълженията към търговците и намаление на паричните средства, свързани с ваучерите в специалната банкова сметка по чл. 13, ал. 3 от Наредбата.
Във всеки един от горепосочените етапи в рамките на календарната година съществува нормативна възможност работодателите да възстановят част от предоставените ваучери на операторите. Счетоводното отчитане на тези случаи при оператора е свързано със счетоводното отразяване на закриването на задължението към работодателите, по предоставените ваучери и намаление на паричните средства, свързани с ваучерите.
Документирането се осъществява аналогично на посоченото по повод предоставянето на ваучерите, като информацията в документа следва да отразява корекция на първоначално предоставените ваучери в количествени и стойностни измерители. Следва да се има предвид задължението на операторите във всеки един момент да разполагат с необходимата информация относно броя и серийните номера на ваучерите в обращение.
В допълнение на представените етапи на счетоводно отчитане на сделките с ваучери съществува възможност част от заплатените от работодателите ваучери за храна да бъдат изгубени, повредени, неизползвани и/или унищожени от лицата, участващи във ваучерната верига, поради което тяхното осребряване от страна на операторите практически е невъзможно. При тези хипотези номиналната стойност на ваучерите остава като паричен остатък в сметките "Ваучери за храна". Този остатък предвид нормата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата не може да бъде изтеглен (прехвърлен) към момента на установяване на горепосочените обстоятелства. Следователно изпълнението на реда, предвиден в чл. 18, ал. 2 от Наредбата, създава невъзможност за прехвърлянето на наличния паричен остатък от сметка "Ваучери за храна" в друга сметка, отчитаща паричните постъпления при операторите. Независимо от изложената проблематика към момента на установяване на тези предпоставки е налице необходимостта от коректното признаване на паричните остатъци (излишъци) като текущи приходи в годишния финансов отчет на операторите.
Счетоводното отчитане на извършените от операторите разходи по отпечатване, разпространение и съхранение на ваучерите за храна, както и наличието на други отчетни обекти се осъществява в съответствие с общия ред на счетоводното законодателство и възприетата от предприятието счетоводна политика за представяне на информацията във финансовите му отчети.
Следва да се отбележи, че показателите, измерващи входящите и изходящите парични потоци, произтичащи от движението на ваучерите по номинална стойност, се представят на нетна база в отчета за паричните потоци, като се спазват изискванията на НСС 7 Отчети за паричните потоци, респ. МСС 7 Отчети за паричните потоци. При условие че така представените позиции са значими, тяхното оповестяване към бележките във финансовия отчет на оператора е задължително. Оповестената по този начин информация трябва да съдържа данни както за входящите и изходящите парични потоци, така и за размера на наличните парични средства при оператора, които са предназначени за изплащане на търговците.
2. Данъчно третиране
За целите на ЗДДС ваучерите следва да се считат като заместващи парите платежни средства. На тази база разплащанията между работодател и оператор и между оператор и доставчик по отношение на номиналната стойност на ваучерите не представляват доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Предвид това за номиналната стойност на ваучерите не следва да се издава данъчен документ по смисъла на чл. 93, ал. 1 от ЗДДС. Тези операции се документират по реда на ЗСч и във връзка с посоченото по този повод в Раздел I, т. 1 от настоящото указание.
По смисъла на чл. 10, т. 3 от ЗДДС извършената услуга по силата на договореното между страните, за което операторът получава своето възнаграждение (комисиона) от работодателя и от търговеца, представлява облагаема доставка, приравнена на доставка на услуга. На тази база за оператора възниква задължение да начисли върху размера на извършената услуга данък върху добавената стойност в размер на 20 на сто. Следва да се отбележи, че в случаите, когато работодателите са регистрирани по ЗДДС лица, то за начисления данък в тези случаи работодателят има право на данъчен кредит по реда и при условията на ЗДДС.
Възнагражденията за услуги (ако има такива), които получава операторът от лицата по чл. З6а, ал. 1, т. 5 от ЗКПО, също са възнаграждения за извършени от оператора облагаеми доставки, във връзка с което за тях се прилага посоченият по-горе ред.
Документирането на полученото от оператора възнаграждение следва да се осъществи в съответствие с изискванията на счетоводното и данъчното законодателство, а именно чрез съставянето на данъчен документ по смисъла на чл. 93 от ЗДДС и във връзка с чл. 7, ал. 1 от ЗСч. На основание чл. З6а, ал. 1, т. 6 от ЗКПО и независимо че размерът на дължимия ДДС по тези доставки е възможно да бъде под 1000 лв., данъкът следва задължително да бъде преведен по ДДС-сметка на оператора. Същевременно цялата номинална стойност на издадените ваучери (независимо че в нея е включен ДДС) се превежда по/от специалната сметка "Ваучери за храна" на оператора от работодателя, респ. на търговеца, като за нея не се ползват ДДС-сметките на лицата, участващи във ваучерната верига (оператор, работодател, търговец).
По отношение на данъчното третиране по реда на ЗКПО не се преобразува финансовият резултат с начислените от операторите разходи във връзка с отпечатването, разпространението, съхранението и други подобни, които са извършени във връзка с дейността по занятие на операторите, при условие че са изпълнени изискванията на този закон.
II. Счетоводно отчитане, представяне и данъчно третиране на получените ваучери за храна при работодателите
1. Счетоводно отчитане и представяне:
С оглед спазване на последователността при представяне на счетоводната методология на отчитане на сделките с ваучери при работодателите условно се разграничават следните етапи:
- Първи етап: Паричен превод в размер на номиналната стойност на договорените ваучери
Счетоводното отчитане на стопанската операция, касаеща заплащането на номиналната стойност на договорените ваучери, е свързано с представяне на възникване на вземане от оператора и намаление на паричните средства на работодателя в размер на номиналната стойност на договорените ваучери и възнаграждението на оператора.
- Втори етап: Ефективно предоставяне на ваучерите под формата на книжа
В счетоводен аспект получаването на ваучерите от работодателите следва да бъде представено като: увеличение на паричните средства, получени под формата на ваучери, и намаление на вземането от оператора. В този смисъл е възможно да бъде използвана сметка с примерно наименование "Други парични средства" или друга аналогична счетоводна сметка, в зависимост от утвърдения от ръководството индивидуален сметкоплан за дейността на предприятието. Също така всяко предприятие следва да оповести в годишния си финансов отчет приложения индивидуален подход на счетоводното отчитане на ваучерите за храна, като докладва тяхната специфика в бележките към него.
Договореното възнаграждение, което е заплатено авансово от работодателя на оператора за отпечатването на ваучерите, в счетоводен аспект представлява текущ разход, който намира отражение в отчета за приходите и разходите (отчета за доходите) на предприятието на работодателя. Документирането е аналогично на посоченото в раздел I от настоящото указание, а именно чрез получаването на данъчен документ при спазване изискванията на чл. 93 от ЗДДС и чл. 7, ал. 1 от ЗСч.
- Трети етап: Предоставяне на ваучерите на работниците
С разпределението на ваучерите преди тяхното предоставяне на работниците (ползватели) при работодателя възниква задължение да включи тяхната номинална стойност към размера на социалните плащания за съответния месец. В счетоводен аспект същите следва да бъдат представени като увеличение на текущите социални разходи, подлежащи на изплащане към работниците и служителите, и увеличение на задълженията към персонала. Конкретното разпределение на предоставените ваучери за потребление на персонала е възможно да бъде регламентирано чрез индивидуално организиран вътрешен ред, отразяващ спецификата в дейността на всяко предприятие.
- Четвърти етап: Изплащане на начислените ваучери в полза на работника
Изплащането на начислените за съответния месец ваучери се осъществява чрез стандартна счетоводна статия, отчитаща намалението на задълженията към персонала и намалението на паричните средства по сметката, която отчита номиналната стойност на ваучерите.
Аналогично на посоченото в раздел I от настоящото указание, на всеки един от горепосочените етапи в рамките на календарната година съществува нормативна възможност работодателите да върнат част от предоставените ваучери на операторите. В счетоводен аспект отчитането на тези случаи е свързано с отразяване на вземане от операторите и намаление на паричните средствата по сметката, отчитаща номиналната стойност на ваучерите. При изплащане на номиналната стойност на върнатите ваучери от оператора за работодателя е налице увеличение на паричните средства и закриване на вземането от оператора. Документирането е аналогично на посоченото по повод предоставянето на ваучерите в раздел I на указанието.
Съгласно чл. 23, ал. З от Наредбата в 30-дневен срок от изтичане срока на валидност на ваучерите работодателите могат да поискат от оператора замяна на неизползваните ваучери с нови ваучери до размера на номиналната им стойност. За счетоводното отразяване на тази операция се съставя счетоводна статия, в която се представя информация за подлежащите на връщане и подлежащите на получаване в замяна ваучери. Информацията за предадените, респ. получените ваучери се отразява само по съответната аналитична счетоводна партида, без да се засяга сметката, отчитаща движението на ваучерите на синтетично ниво.
В обхвата на понятието "неизползвани ваучери" се включват получените от оператора ваучери, но все още непредоставени на работниците, както и наличните при работниците невалидни ваучери. Работодателят следва да организира вътрешен ред, при който работниците могат да възстановят невалидните си ваучери преди изтичане срока по чл. 23, ал. З от Наредбата. За подлежащите на замяна невалидни ваучери на работниците работодателят не прави счетоводни записвания и корекции на данъчните си задължения.
Достатъчно е да съществува коректна информация, доказваща получените от работниците ваучери, направената замяна за броя и номиналната стойност на ваучерите от името и за сметка на работниците, предоставените вследствие на замяната ваучери на работниците, както и друга допълнителна информация, съобразно установения вътрешен ред в предприятието.
При прекратяване на трудовото правоотношение или договора за управление всеки ползвател, който е получил ваучери за храна, е длъжен да върне на работодателя неизползваните ваучери (чл, 14, ал. 4 от Наредбата). Счетоводните статии следва да бъдат коригиращи (сторнировъчни) на първоначално съставените съгласно Раздел II, етап трети и четвърти от настоящото указание. Също така следва да се отрази корекция и в размера на начислените данъци при източника (при условие че такива са начислени), както и в размера на удържаните от работниците данъци върху доходите. Подлежащият на възстановяване данък върху доходите на работниците (ефект от корекцията) се определя на база на данъчната основа за съответния месец/месеци, през които са предоставени ваучерите, но се включва в месечната разплащателна ведомост за месеца, през който са настъпили обстоятелствата по връщането на неизползваните ваучери (прекратяването на трудовото правоотношение или договора за управление).
Извън разгледаните по-горе хипотези не е възможно възстановяване и/или замяна на неизползвани и/или невалидни ваучери от страна на работодателя към работниците, както и от операторите към работодателите, във всички останали случаи неизползваните ваучери остават за сметка на ползвателите. Аналогичен подход се следва и когато работодателите не поискат замяна от оператора на неизползваните ваучери с нови ваучери, в срока по чл. 23, ал. З от Наредбата. След този срок неизползваните и невалидни ваучери, следва да бъдат бракувани (отписани) по реда на счетоводното законодателство.
Следва да се отбележи, че работодателите са задължени да инвентаризират наличните при тях ваучери, които не са предоставени на работниците. Във връзка с прилагането на чл. 21, т. З от ЗСч работодателите следва да инвентаризират наличните активи (неизползвани ваучери) преди съставянето на годишния финансов отчет. Установените по този ред излишъци или липси се представят като текущи приходи, респ, текущи разходи в ГФО. Работодателите, както и операторите следва да представят на нетна база показателите, измерващи входящите и изходящите парични потоци, произтичащи от движението на ваучерите по номинална стойност в отчета за паричните потоци, като се спазват изискванията на НСС 7 Отчети за паричните потоци, МСС 7 Отчети за паричните потоци. При услоВие че така представените позиции са значими, от гледна точка на приетата от предприятието степен на същественост тяхното оповестяване към бележките във финансовия отчет на работодателя е задължително. Оповестената по този начин информация трябва да съдържа данни както за входящите и изходящите парични потоци, така и за размера на наличните парични средства при работодателите под формата на ваучери, а така също и тези, които са предназначени за изплащане на работниците.
2. Данъчно третиране:
Не съществуват нормативни пречки работодателите индивидуално да определят размера на средствата, които да разпределят между ползвателите за съответния период, под формата на ваучери. В този смисъл предоставянето на ваучери не е обвързано с наличието на лимит за работника.
В 3ДДС понятието "Ваучери за храна" не е изрично регламентирано. В тази връзка и с оглед приложението на закона по отношение на цялостния механизъм по предоставянето на ваучерите от съществено значение е да се подчертае, че на тези ваучери не следва да се придава съдържание на "ценни книжа" по смисъла на ЗДДС.
По отношение на етапа - предоставяне на ваучерите на работниците, приложението на ЗДДС намира отражение в съответствие с посоченото по този повод в Раздел I, т. 2 от настоящото указание.
Хипотезата на чл. З6а, ал, 1 от ЗКПО регламентира наличието на определени условия, при които не се облагат с окончателен данък социалните разходи в размер до 40 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително и на тези по договори за управление. В този смисъл не се облагат с окончателен данък социалните разходи, когато са налице едновременно условията, посочени в т. 1 до т. 6 на чл. З6а от ЗКПО.
По отношение на задължението за начисляване и внасяне на окончателен данък при източника върху разходите за ваучери за храна са възможни следните две хипотези:
I хипотеза: Не е изпълнено някое от изброените условия на разпоредбата на чл. З6а, ал. 1 от ЗКПО.
В тази хипотеза данък се дължи върху целия размер на отчетения разход, в т. ч. и ако същият е до 40 лева месечно за всяко от посочените лица.
Във връзка с изпълнението на посоченото в чл. З6а, ал. 1, т. 1 от ЗКПО условие, което изисква месечното брутно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите да не е по-малко от средномесечното брутно възнаграждение на лицето за предходните 3 месеца, се обръща внимание на следното обстоятелство:
За целите на прилагането на механизма на действие на тази нормативна разпоредба при изчисляването на средномесечното брутно възнаграждение на лицето не следва да бъде включван размерът на допълнителните трудови възнаграждения с променлив характер (извънреден труд, нощен труд и др.), които са задължителни за заплащане при работа по трудово правоотношение и са установени съгласно трудовото законодателство на Република България. В този смисъл средномесечното брутно възнаграждение на работниците и служителите се състои от следните елементи: основно трудово възнаграждение и допълнително трудово възнаграждение, което е с постоянен характер. За целите на анализирания проблем допълнителните възнаграждения с постоянен характер включват в себе си възнагражденията за продължителна работа на работниците и служителите, заплащани в процент върху основното трудово възнаграждение съобразно действителното отработено време, в размери, конкретно определени с индивидуалния (колективния) трудов договор. Така изчисленото средномесечно брутно възнаграждение за предходните три месеца е възможно да бъде по-високо от брутното възнаграждение в месеца на предоставяне на ваучерите в случаите, когато лицето е ползвало отпуск за временна неработоспособност, майчинство и др., а именно когато действително отработените дни в месеца на предоставяне на ваучера са по-малко. В тези случаи предоставените средства под формата на ваучери следва да бъдат обложени с данък при източника по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗКПО в размер на 20 на сто за 2004 г., респ. 17 на сто за 2005 г.
Условието на чл. З6а, ал. 1, т. 2 изисква работодателят да няма изискуеми и ликвидни данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски към момента на предоставяне на ваучерите. За целите на изпълнение на това условие следва да се има предвид, че едно задължение става ликвидно и изискуемо към момента, в който кумулативно отговаря на следните условия:
- да е установено по основание и размер;
- да е начислено от ДЗЛ или декларирано от него с данъчна декларация или установено от съответния контролиращ орган с ревизионен акт;
- да не е внесено в задължителните срокове, определени в съответния нормативен акт, за които не се дължат лихви за просрочие.
Следва да се има предвид, че в случаите, когато бъдат установени задължения с ревизионен акт и те бъдат изплатени в сроковете за доброволно изпълнение, не се счита, че ДЗЛ има ликвидно и изискуемо задължение. При условие че лицето има утвърден погасителен план за отсрочване или разсрочване на данъчни задължения или на задължения за задължителни осигурителни вноски и изпълнява задълженията си по него в предвидените срокове, то отговаря на условието на чл. З6а, ал. 1, т. 2 от ЗКПО. Обръща се внимание на обстоятелството, че при неспазване срока на погасяване на вноските от работодателите според погасителния план е налице основание за прекратяване действието на разпоредбата на чл. З6а от ЗКПО, т. е работодателят дължи еднократен данък при източника. Ако през текущия период с ревизионен акт бъдат установени задължения за предходен данъчен период, то тези задължения не са ликвидни и изискуеми за този минал период, тъй като за тях не са налице кумулативно горецитираните условия през този минал период.
II хипотеза: Изпълнени са кумулативно изброените условия на разпоредбата на чл. З6а, ал. 1, но начислените разходи са в размер, по-висок от 40 лева месечно за всяко или някои от посочените лица.
В тази хипотеза данък се дължи върху превишението над 40 лева. В случай че за някои от лицата разходите са до 40 лева, а за други - над 40 лева, то данък се начислява само върху разходите, превишаващи 40 лева месечно за всяко едно от посочените в разпоредбата лица.
Във връзка с посоченото по-горе са приложими разпоредбите на чл. 36, ал. 1, чл. 48, ал. З и чл. 55, ал. 2 от ЗКПО, уреждащи задължението за начисляване на данък, размера на данъчната ставка и сроковете за внасяне на еднократния данък.
За целите на изпълнението на нормативното изискване за документална обоснованост в счетоводен и данъчен аспект определеният и включен в месечната разплащателна ведомост размер на предоставените ваучери за храна е достатъчно основание същият да бъде признат за данъчни цели социален разход за персонала. В този смисъл не следва да бъде извършвано преобразуване на финансовия резултат (счетоводна печалба/загуба) за данъчни цели по реда на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО.
За данъчни цели в случаите на липси на ваучери при работодателите, които са изгубени, повредени, откраднати и/или унищожени, с размера на отчетения текущ разход следва да се увеличи финансовият резултат за съответния период, като се приложи чл. 23, ал. 2, т. 6 от ЗКПО, с изключение на случаите, регламентирани в букви от "а" до "д" на разпоредбата.
Този ред на облагане трябва да се следва и в случаите, когато невалидните ваучери са бракувани (отписани) по реда на счетоводното законодателство.
По отношение на документирането на комисионата от оператора и признаването на същата като разход за данъчни цели не е налице специфично данъчно третиране. Следователно комисионата не се третира като социален разход, поради което не се облага с еднократен данък при източника. За данъчното третиране на тези разходи се прилага общият ред на данъчното законодателство.
Във връзка с данъчното облагане на получателите на доходи под формата на ваучери следва да се има предвид следното:
Съгласно ЗОДФЛ в облагаемия доход от трудови и приравнени към тях правоотношения се включват всички плащания от работодателя или за сметка на работодателя, получени от данъчнозадължените лица за календарния месец (чл. 19, ал. 1 от ЗОДФЛ). На основание чл. 19, ал. 2, т. 8 във връзка с чл. 14, т. 5 от същия закон не подлежат на облагане по ЗОДФЛ социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на ЗКПО. Следователно разходите, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители в размер до 40 лева месечно, които законодателят е визирал като необлагаеми при условията на чл. З6а от ЗКПО, не попадат в обхвата на чл. 19, ал. 2, т. 8 от ЗОДФЛ. В този смисъл същите представляват облагаем доход за съответните физически лица. На основание чл. 11, ал. 4, т. 1 от ЗОДФЛ този облагаем доход се счита за придобит на датата, на която ваучерите са предоставени на работника или служителя. Номиналната стойност на предоставените ваучери се включва в облагаемия доход на лицето за месеца, през който са предоставени.
Аналогично е данъчното третиране за целите на ЗОДФЛ на предоставените при условията на чл. З6а от ЗКПО ваучери за храна в размер до 40 лева месечно на физически лица, работещи по договори за управление. Тези доходи не са освободени от облагане, тъй като не са обложени с окончателен данък по реда на ЗКПО, предвид на което същите следва да бъдат включени при формирането на данъчната основа на лицата от този източник. Когато получатели на дохода под формата на ваучери са местни физически лица, се прилага предвиденият в ЗОДФЛ ред за авансово и годишно облагане на доходите от управление и контрол (чл. 35 и чл. 36 във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 1, б. "д"). В случаите, когато получател е чуждестранно физическо лице, доходът подлежи на облагане по реда на ЗКПО (чл. 34, ал. 4 във връзка с чл. 12, ал. 2, т. 5).
Предвид гореизложеното, данъчното облагане по ЗОДФЛ в случаите на разгледаните по-горе две хипотези на задължение за начисляване и внасяне на окончателен данък по реда на ЗКПО е следното:
- В първата хипотеза, при която окончателен данък се дължи върху целия размер на отчетения разход, в т. ч. и при условие, че същият е до 40 лева месечно за всяко от лицата, посочени в чл. З6а, ал. 1 от ЗКПО. В тези случаи условието на чл. 14, т. 5 и чл. 19, ал. 2, т. 8 от ЗОДФЛ е изпълнено, поради което обложените с окончателен данък социални разходи, извършени от работодателите за ваучери за храна, не подлежат на облагане по реда на ЗОДФЛ при получателите - физическите лица.
- Във втората хипотеза, при която окончателният данък се дължи върху превишението над 40 лева, сумите за ваучери за храна в размер до 40 лева месечно за всяко лице подлежат на облагане по реда на ЗОДФЛ при получателите - физическите лица.
При прилагане на чл. 14, ал. 4 от Наредбата е налице необходимост от отразяване на корекция на определените по-горе данъчни ефекти във връзка с връщането на неизползваните ваучери. Представянето на корекцията се обвързва с необходимостта от определяне на последователността във връщането на обложените с различни данъци части от номиналната стойност на върнатите ваучери. В тази връзка са възможни следните варианти:
- Частта от номиналната стойност на върнатите неизползвани ваучери от работниците е в размер до 40 лева.
За данъчни цели се приема, че номиналната стойност на възстановените ваучери е обложена само с данък по реда на ЗОДФЛ при получателите - физически лица.
- Частта от номиналната стойност на върнатите неизползвани ваучери от работниците е в размер над 40 лева.
За данъчни цели се приема, че номиналната стойност на тези ваучери до 40 лева е обложена с данък по реда на ЗОДФЛ, а превишението над 40 лева е обложено с данък при източника по реда на ЗКПО.
На тази база последователността при отразяване на корекцията в удържаните данъци е следната: първо се коригират удържаните данъци по реда на ЗОДФЛ при получателите - физически лица, след което се коригира размерът на данъка при източника по реда на ЗКПО, удържан върху превишението над 40 лева, до размера на номиналната стойност на неизползваните (върнати) ваучери.
Корекцията на данъчните ефекти, породена от действието на чл. 14, ал. 4 от Наредбата, следва да се извършва в месеца, през който са настъпили обстоятелствата по връщането на неизползваните ваучери (прекратяването на трудовото правоотношение или договора за управление). Недължимо внесените в бюджета данъци при източника по реда на ЗКПО вследствие от направените корекции подлежат на възстановяване по реда на чл. 112 от Данъчния процесуален кодекс.
III. Счетоводно отчитане, представяне и данъчно третиране на сделките с ваучери при търговците
1. Счетоводно отчитане и представяне
Предвид обстоятелството, че ваучерите са разплащателно средство, заместващо парите, счетоводното третиране на стопанските операции, възникващи при счетоводното отчитане на сделките с ваучери, при търговците не се характеризира с особености, извън общата счетоводна методика за отчитане и документиране на продажбите в търговските обекти.
С оглед спазване последователността във възприетата схема за представяне на счетоводната методология при отчитане на сделките с ваучери при търговците условно се разграничават следните етапи:
- Първи етап: Получаване на храна и хранителни продукти от ползвателите срещу предоставяне на ваучери на търговците
В съответстВие с прилагането на счетоводното законодателство реализираните продажби на продукция и/или стоки следва да бъдат представени в счетоводен аспект като текущи приходи от дейността на търговците, при спазване на изискванията на НСС 18 Приходи. В този смисъл счетоводното представяне на стопанската операция, касаеща заплащането на храна и хранителни продукти в търговските обекти на доставчиците посредством ваучери, е свързано с отчитане на увеличение на паричните средства на търговците срещу увеличение на приходите от продажби на стоки и увеличение на задълженията по данък върху добавената стойност. В тази връзка се препоръчва счетоводното отчитане на ваучерите при търговците да бъде организирано чрез създаване на допълнителна счетоводна сметка в индивидуалния сметкоплан на предприятието на търговеца, отчитаща движението на паричните еквиваленти. Възможно е да бъде използвана сметка с примерно наименование "Други парични средства" или друга аналогична счетоводна сметка, в зависимост от утвърдения от ръководството индивидуален сметкоплан. По този начин се осигурява достоверното представяне на информацията в годишния финансов отчет на дружеството.
Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. З от Наредбата е налице хипотеза, при която ползвателите нямат право да получат остатъка до номиналната стойност на предоставения ваучер, когато сумата на закупените от тях храни или хранителни стоки е по-ниска. Следователно в тези случаи е налице разлика между номиналната стойност на предоставения ваучер и стойността на закупените храни и хранителни продукти. При изследваната хипотеза стойността на сделката представлява номиналната стойност на предоставените от ползвателите ваучери, т. е. описаната разлика се представя като текущ приход, в който се приема за включен данъкът върху добавената стойност.
- Втори етап: Предоставяне на ваучерите, подлежащи на осребряване
Към момента на предоставяне на ваучерите за осребряване при операторите в счетоводен аспект търговецът следва да отрази възникване на вземане от оператора срещу намаление на размера на получените ваучери, по номинална стойност на подлежащите на осребряване ваучери. Операторите са длъжни в срок до 20 дни от момента на отчитане на ваучерите да ги осребрят, като изплатят размера на отчетените ваучери по тяхната номинална стойност.
- Трети етап: Начисляване на договореното възнаграждение на операторите
Аналогично на договореното възнаграждение с работодателите, комисионата, подлежаща на заплащане от търговеца на оператора за осребряването на ваучерите, в счетоводен аспект представлява текущ разход, който намира отражение в отчета за приходите и разходите (отчета за доходите) на търговеца. В счетоводен аспект изплатеното от търговеца възнаграждение (договорено) на оператора по повод на осребряване на ваучерите следва да бъде представено като увеличение на текущите разходи от дейността на търговеца и увеличение на задълженията му към оператора. Документирането на операторското възнаграждение за престираната от него услуга по осребряване на ваучерите се осъществява чрез издаването на данъчен документ по смисъла на чл. 93 от ЗДДС, във връзка с чл. 7, ал. 1 от ЗСч.
Търговците също са задължени да инвентаризират наличните при тях ваучери, а именно тези, които не са предоставени за осребряване на операторите. В тази връзка счетоводното представяне на получените по този ред излишъци или липси е идентично с представеното по този повод в раздел II от настоящото указание.
Търговците, аналогично на другите участници във ваучерната верига, следва да представят на нетна база показателите, измерващи входящите и изходящите парични потоци, произтичащи от движението на ваучерите по номинална стойност в Отчета за паричните потоци, като се спазват изискванията на НСС 7 Отчети за паричните потоци, МСС 7 Отчети за паричните потоци. При условие че така представените позиции са значими от гледна точка на приетата от предприятието степен на същественост, тяхното оповестяване към бележките във финансовия отчет на доставчиците е задължително. Оповестената по този начин информация трябва да съдържа данни както за входящите и изходящите парични потоци, така и за размера на наличните парични средства при доставчиците, които са предназначени за осребряване. Също така всяко предприятие следва да оповести в годишния си финансов отчет приложения индивидуален подход за счетоводно отчитане на ваучерите за храна, като докладва тяхната специфика в бележките към него.
- Четвърти етап: Същинско осребряване
В счетоводен аспект същинското осребряване на ваучерите от операторите следва да бъде представено като: увеличение на паричните средства и намаление на вземанията от операторите.
2. Данъчно третиране
За данъчни цели в случаите на липси на ваучери при търговците, които са изгубени, повредени, откраднати и/или унищожени, с размера на отчетения текущ разход следва да се увеличи финансовият резултат за съответния период, като се приложи чл. 23, ал. 2, т. 6 от ЗКПО, с изключение на случаите, регламентирани в букви от "а" до "д" на разпоредбата.
Този ред на облагане трябва да се следва и в случаите, когато не е поискано осребряване на ваучерите от страна на търговците в срока на валидността им (чл. 17, ал. З от Наредбата).
По отношение прилагането на ЗДДС е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 24 от същия за извършената доставка на стоки (храни и хранителни продукти) от търговеца към ползвателите на ваучерите. В този смисъл за търговеца като регистрирано по ЗДДС лице възниква задължение да начисли данък върху добавената стойност за извършените от него облагаеми доставки през съответния данъчен период.
В хипотезата на чл. 14, ал. З от Наредбата номиналната стойност на платените от ползвателите ваучери представлява общата стойност на доставката (с включен ДДС) по смисъла на ЗДДС.
За всички случаи при определяне на данъка върху добавената стойност за всяка доставка се приема, че същият е включен в обявената или договорена цена на закупените от ползвателите храни и хранителни продукти. За коректното изчисляване размера на данъка върху добавената стойност, включен в договорената цена, се прилага правилото "под 100", регламентирано в чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС. Отчитането на тази доставка се документира с издаване на данъчен документ (опростена фактура) и/или касова бележка от фискално устройство за целия размер на доставката. В случаите, когато една част от стойността на доставката е/ще бъде платена по банков път, а друга част - чрез ваучер, това трябва да бъде посочено в данъчния документ. Издадените документи и/или касови бележки се включват в регистър "Дневник за продажбите" и подаваната от доставчика справка-декларация за съответния данъчен период.
Възнагражденията за услуги (ако има такива), които получава операторът от търговците, са възнаграждения за извършени от оператора облагаеми доставки, във връзка с което за тях се начислява данък върху добавена стойност. На тази база и предвид нормата на чл. З6а, ал. 1, т. 5 от ЗКПО за получената от търговците услуга по повод осребряването на ваучерите е налице право на ползване на данъчен кредит по реда и условията на ЗДДС. Документирането в тези случаи е аналогично на посоченото в Раздел I, а именно чрез издаването на данъчен документ (фактура). Също така данъкът по тези доставки независимо от размера на дължимия ДДС (може да бъде под 1000 лева) следва задължително да бъде преведен по ДДС-сметка на оператора. За декларирания от доставчика резултат за съответния данъчен период в подадена от него справка-декларация по ЗДДС се прилага общият ред на закона.
Съгласно Наредба № 4 на министъра на финансите от 16.02.1999 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти при доставка на стоки, по която ползвателят (работникът) извършва плащане с ваучер, търговецът е задължен да издаде фискална касова бележка с отпечатана на отделен ред сума, платена с ваучер.
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ: (п) М. Велчев
НАРЕДБА № 11
от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея
Издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2006 г.
Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда.
Чл. 2. (1) За специфичен характер на труда се осигурява безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които работят:
1. под земята в мини, геологопроучвателни обекти, тунелно и минно строителство, подземни ВЕЦ и ПАВЕЦ;
2. като водолази и работещи в кесони;
3. при среднодневни температури под +10 °С и над +30 °С през повече от половината от максимално установеното с Кодекса на труда работно време;
4. в състава на екипажите на кораби от морския и речния флот;
5. в среда на йонизиращи лъчения;
6. под въздействие на експозиция над установените норми на: канцерогени или мутагени, силикозоопасен прах, тежки метали, органични разтворители и биологични агенти, химически агенти, прах, шум и вибрации;
7. в лечебни заведения като: лекари, които оперират, анестезиолози, акушерки, операционни и анестезиологични сестри - в дните, когато извършват операции, както и санитарите в операционни зали;
8. в контакт с биологични агенти в клинични лаборатории; лаборатории по микробиология, вирусология, паразитология; центрове за трансфузионна хематология и диализни центрове; лечебни и здравни заведения, в които се обслужват болни от заразни и паразитни болести, включително туберкулоза, както и с животни, експериментално заразени с биологични агенти;
9. в производството и преноса на електрическа и топлинна енергия, включително ремонтно обслужване и технологичния транспорт;
10. непосредствено във:
а) добива и горещата обработка на чугун, включително чугунени отливки, стомана, феросплави, цветни метали и техните сплави, в пластична обработка на черни и цветни метали;
б) производството на кокс и металургични огнеупори;
в) преработката на концентрати и агломерати от руда;
г) преработка и обогатяване на въглища;
д) производството на оловни акумулатори;
11. в производството и изпитването на взривни материали и боеприпаси - само за пряко заетите;
12. в добива, преработката и обогатяването на полезни изкопаеми;
13. в производства по горещо и електролизно поцинковане и галванотехника;
14. в специални (затворени) помещения с клас на чистота - А, В и С.
(2) За работи при специфична организация на труда се осигурява безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които:
1. са ангажирани в предприятието преди/след установеното работно време с продължителност не по-малка от два часа;
2. работят на 12-часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време;
3. работят в производства с непрекъсваем процес на работа;
4. работят в отдалечени обекти без възможности за ползване на заведения за хранене.
Чл. 3. По време на нощни смени или при полагане на нощен труд на работниците и служителите се осигуряват тонизиращи или ободряващи напитки.
Чл. 4. (1) Право на безплатна храна и/или добавки към нея по тази наредба имат работниците и служителите, работещи при условията на чл. 2 .
(2) Безплатна храна и/или добавки към нея получават работници и служители само за дните, когато работят при условията на чл. 2 .
Чл. 5. (1) Стойността на безплатна храна и/или добавки към нея по тази наредба не може да бъде по-малко от два лева на ден за работник или служител.
(2) Стойността на тонизиращите и ободряващите напитки е не повече от един лев на смяна.
Чл. 6. Разходите за осигуряване безплатна храна и/или добавки към нея по тази наредба са за сметка на издръжката на предприятието.
Чл. 7. (1) На основа на оценката на риска работодателят след предварителни консултации с представителите на работниците и служителите и комитета/групата по условия на труд, и писмено съгласуване със службата по трудова медицина с писмена заповед определя работниците и служителите, които имат право на:
1. безплатна храна;
2. добавки към храната;
3. безплатна храна и добавки към храната.
(2) В заповедта по ал. 1 се определят видът и стойността на храната и/или добавките към нея.
Чл. 8. По-големи размери на стойността на храната и/или добавките към нея могат да бъдат договаряни в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение.
Чл. 9. В случаите, когато работници и служители ползват безплатна храна и/или добавки към нея на друго основание, получават храна само на едно от основанията.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Тази наредба се издава на основание чл. 285, ал. 2 от Кодекса на труда.
§ 2. Указания по прилагането на наредбата дават министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването.
§ 3. Наредба № 8 от 1987 г. за безплатната предпазна храна на работниците, заети в производства, свързани с вредни за здравето последици (обн., ДВ, бр. 43 от 1987 г.; изм., бр. 89 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 58 от 1993 г.) се отменя.
УКАЗАНИЕ ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА НАРЕДБА №11
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
Указание за прилагането на Наредба № 11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея (обн., ДВ, бр. 1 от 2006 г.)
Наредба № 11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея определя условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда.
I. Безплатна храна и/или добавки към нея получават работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда. Тези две условия трябва да действат кумулативно съгласно чл. 285, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), за да има задължение работодателят за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея.
Съгласно наредбата работодателят трябва да определи с писмена заповед работниците и служителите, които имат право на безплатна храна и/или добавки към нея, видът и стойността на храните и/или на добавките към нея.
При определянето на лицата, които ще получават безплатна храна, трябва да се отчита оценката на риска, като предварително се провеждат консултации с представителите на работниците и служителите и комитета/групата по условия на труд, и писмено съгласуване със службата по трудова медицина. В зависимост от преценката на специфичните условия на труд, видът и стойността на безплатната храна биха могли да варират за отделни групи работници в едно и също предприятие.
За определянето на подходящите за конкретните условия на труд храна и/или добавки към нея, работодателят или службата по трудова медицина може да се консултират със специалист по хранене и диететика.
1. При определяне на работниците и служителите, които трябва да получават безплатна храна и/или добавки към нея, следва да се има предвид:
1.1. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 се прилага както при работа на открито, така и при работа на закрито, когато поддържането на ниски или високи температури е необходимо или неизбежно за извършването на съответния вид работа.
1.2. При въздействие на един от посочените в чл. 2, ал. 1, т. 6 елементи над установените норми е налице специфичен характер на труда, като:
а) при оценка на експозицията на канцерогени, мутагени, прах, тежки метали, органични разтворители и други химически агенти се вземат предвид нормите за гранични стойности на химични агенти във въздуха на работната среда, определени в Наредба № 13/30.12.2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа (ДВ, бр. 8 от 2004 г.).
б) при експозиция на шум за норма се приема 85 dB(А), като горна стойност на експозиция за предприемане на действие от страна на работодателя, съгласно Наредба № 6 от 2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум (ДВ. бр.70 от 2005 г.).
1.3. за предприятие със специфична организация на труда може да се приеме всяко място, предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд и естеството на работа налага установяване на непрекъснат трудов процес. Практиката показва, че това са:
а) производства и дейности, свързани с обслужването на населението - например транспорт, търговски услуги, здравеопазване (всички заведения за болнична помощ, Центрове за спешна медицинска помощ, Домове за медикосоциални грижи за деца (ДМСГД) и други подобни) и др.;
б) производства, чието прекъсване не е възможно поради самото им естество – например в енергетиката, металургията, химията, минно-добивния бранш и др.;
в) производства с непрекъсната организация на труда – когато характерът на производство позволява прекъсването му, но то не е целесъобразно за ефективно използване на определени уреди, машини и съоръжения.
1.4. За “отдалечени обекти” могат да се считат тези работни обекти, които са отдалечени така, че работещите нямат достъп до заведение за обществено хранене или обект за търговия с храни на достъпни цени през определеното за тази цел време.
II. При изпълнение на задължението си за осигуряване на безплатна храна, работодателят може да предоставя както храна, така и пари, купони (талони) за храна и ваучери за хранене. При определяне на начина за осигуряване на безплатна храна следва да се има предвид:
1. Храни в готов вид за консумиране или хранителни продукти.
За предоставяне на храна в готов вид може да се счита и храната, предоставена в други, външни за предприятието заведения за хранене, когато са изпълнени условията на чл. 285 от КТ. В този случай по силата на сключен договор между заведението и работодателя, получател на храната трябва да е работодателят и той да заплаща храната директно на заведението за хранене.
Стойността на тези храни е разход за дейността на предприятието, ако са изпълнени изискванията на чл. 285 от КТ и Наредба № 11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея. На основание чл. 19, ал. 2, т. 1 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ), стойността на храните не се включва в облагаемия доход от трудовите правоотношения на работниците и служителите.
2. Пари.
Тези средства представляват облагаем доход на лицата и подлежат на облагане по реда на ЗОДФЛ. Предприятието следва да ги отчете като разход за възнаграждение на работниците и служителите.
3. Купони (талони) за храна и ваучери за хранене.
Съгласно разпоредбите на КТ, както и с оглед счетоводното отчитане и данъчно третиране на направените от работодателя разходи при осигуряване на храна на работниците и служителите, трябва точно и ясно да бъде посочено основанието за нейното предоставяне.
Когато работодателят осигурява храна по реда на чл. 285 от КТ, стойността на тази храна е разход за дейността на предприятието. В тези случаи работодателят може да дава специално определени за тази цел купони за храна, които да бъдат предмет на отделно отчитане и използвани за хранене в стола на предприятието или в други заведения за хранене.
При спазване на условията на чл. 285 от КТ може да бъде предоставяна храна и под формата на ваучери за храна, когато със съдържанието на ваучера се гарантира, че срещу него ще бъде получена точно определен вид храна, съответстваща на тази, определена с издадената от работодателя писмена заповед по реда на чл. 7 от наредбата.
В посочените случаи е налице хипотезата за предоставяне на храни в готов за консумиране вид.
III. Според чл. 9 от наредбата, в случаите, когато работници и служители ползват безплатна храна и/или добавки към нея на друго основание, получават храна само на едно от основанията. Това са регламентирани с нормативен акт други основания, съгласно които работодателят може да предоставя безплатна храна.
Трудовото законодателство предоставя на работодателите различни възможности за осигуряване на безплатна храна на работниците и служителите в зависимост от условията, при които се работи.
1. Член 140, ал. 3 от КТ задължава работодателите да осигуряват на работниците и служителите топла храна и ободрителни напитки при работа през нощта.
2. Член 294, т. 1 от КТ дава възможност на работодателите да осигуряват безплатна храна за своите работещи за работа при специфични условия на труд.
Като работи при специфични условия на труд могат да бъдат определени различни видове работи и дейности, извършвани в среда на йонизиращи лъчения, под въздействие на физични, химични и биологични агенти, физическо натоварване, неблагоприятен микроклимат и др.
В случаите, когато работодателят осигурява храна, независимо под каква форма, по реда на чл. 294 от КТ, стойността на тази храна представлява социален разход за предприятието.
3. Постановление № 133 на МС от 14.07.1993 г. за приемане на Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения (ДВ, бр. 67 от 1993 г.) задължава работодателите да осигуряват безплатна храна на определени в постановлението групи работещи - в здравните заведения, на операционните екипи и на екипите по кръвонабиране, на корабните екипажи и др.
IV. По смисъла на наредбата:
1. Понятието “храна” е по смисъла на чл. 2, ал. 1 и 2 от Закона за храните, а “добавки към храната” са “хранителни добавки” съгласно § 1, т. 72 от Допълнителните разпоредби на същия закон.
2. “Тонизиращите напитки” включват черен и зелен чай, кафе и други кофеинсъдържащи напитки. Освен тях може да се предлагат натурални сокове – зеленчукови, плодови, плодово-зеленчукови, млечно-кисели, млечно-плодови, слабоминерализирани води и др.
КОДЕКС НА ТРУДА
Обн., ДВ, бр. 26 от 1.04.1986 г. и бр. 27 от 4.04.1986 г., доп., бр. 6 от 22.01.1988 г., изм. и доп., бр. 21 от 13.03.1990 г., изм., бр. 30 от 13.04.1990 г., в сила от 13.04.1990 г., бр. 94 от 23.11.1990 г., бр. 27 от 5.04.1991 г., в сила от 5.04.1991 г., доп., бр. 32 от 23.04.1991 г., изм., бр. 104 от 17.12.1991 г., в сила от 17.12.1991 г., доп., бр. 23 от 19.03.1992 г., изм. и доп., бр. 26 от 31.03.1992 г., доп., бр. 88 от 30.10.1992 г., изм. и доп., бр. 100 от 10.12.1992 г., в сила от 1.01.1993 г.; Решение № 12 на Конституционния съд на РБ от 20.07.1995 г. - бр. 69 от 4.08.1995 г.; доп., бр. 87 от 29.09.1995 г., изм. и доп., бр. 2 от 5.01.1996 г., изм., бр. 12 от 9.02.1996 г., изм. и доп., бр. 28 от 2.04.1996 г., изм., бр. 124 от 23.12.1997 г., доп., бр. 22 от 24.02.1998 г.; Решение № 11 на Конституционния съд на РБ от 30.04.1998 г. - бр. 52 от 8.05.1998 г.; доп., бр. 56 от 19.05.1998 г., бр. 83 от 21.07.1998 г., бр. 108 от 15.09.1998 г., изм. и доп., бр. 133 от 11.11.1998 г., бр. 51 от 4.06.1999 г., доп., бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.08.1999 г., изм., бр. 110 от 17.12.1999 г., в сила от 1.01.2000 г., изм. и доп., бр. 25 от 16.03.2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм., бр. 1 от 4.01.2002 г., бр. 105 от 8.11.2002 г., изм. и доп., бр. 120 от 29.12.2002 г., бр. 18 от 25.02.2003 г., изм., бр. 86 от 30.09.2003 г., в сила от 1.01.2004 г., изм. и доп., бр. 95 от 28.10.2003 г., бр. 52 от 18.06.2004 г., в сила от 1.08.2004 г., бр. 19 от 1.03.2005 г., изм., бр. 27 от 29.03.2005 г., доп., бр. 46 от 3.06.2005 г., изм., бр. 76 от 20.09.2005 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 83 от 18.10.2005 г., изм., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм. и доп., бр. 24 от 21.03.2006 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. и доп., бр. 48 от 13.06.2006 г., в сила от 1.07.2006 г., бр. 57 от 14.07.2006 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 1.01.2007 г., бр. 68 от 22.08.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 75 от 12.09.2006 г., изм. и доп., бр. 102 от 19.12.2006 г., доп., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 40 от 18.05.2007 г., бр. 46 от 12.06.2007 г., в сила от 1.01.2008 г., бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., бр. 64 от 7.08.2007 г., доп., бр. 104 от 11.12.2007 г., изм. и доп., бр. 43 от 29.04.2008 г.
Безплатна храна
Чл. 285. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп., бр. 25 от 2001 г., изм., бр. 83 от 2005 г.) (1) На работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към храната.
(2) Условията и редът, при които се осигуряват безплатната храна и/или добавките към нея по ал. 1, се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.